Заслепената Европа не може да види, че е приключила
Автор: Жерар Аро, telegraph.co.ukСледвайте " Гласове " в Телеграм
Докато континентът се бори със застаряващото население, се появяват нови центрове на власт
Ние европейците към момента сме уверени в централното място на нашия дребен континент освен в историята на човечеството, само че и в оформянето на днешния свят. Ние изнасяме лекции на всички останали въз основа на полезности, които твърдо имаме вяра, че са универсални. Смятаме себе си за благородни, мощни и доброжелателни.
Но интервалът на същинско европейско господство в действителност е бил единствено исторически пропуск.
Да, европейците доминирахме в света сред 1815 година и 1945 година, а от този момент до през днешния ден стоим директно след Съединени американски щати. Но това бяха единствено два века. Една запетайка в международната история. До 1650 година Брутният вътрешен продукт на Индия, а до 1750 година - на Китай, евентуално е бил по-голям от Брутният вътрешен продукт на която и да е европейска страна.
Така че в Ню Делхи и Пекин на нас се гледаше като на новаци през интервала на нашето владичество, а протичащото през последните няколко десетилетия икономическо ребалансиране сред Европа и Азия се мислеше просто като връщане към дълготрайната историческа норма. Новаците се връщат на мястото си.
Не е изненадващо, че през 2016 година Барак Обама в изявление за The Atlantic споделя, че бъдещето на човечеството ще се реши сред Ню Делхи, Пекин и Лос Анджелис.
Наистина, когато работех като дипломат на Франция във Вашингтон, забелязах по какъв начин нашите хипотетични наследници гледат на нас със комбинация от равнодушие, отмалялост и неуважение.Ние бяхме остарялата вуйна, чиито блуждаещи изявления бяха повече или по-малко леко пренебрегнати.
През 2016 година Барак Обама допусна, че бъдещето на човечеството ще бъде решено сред Ню Делхи, Пекин и Лос Анджелис, а капацитетът за напредък, само че и главните провокации са в Азия, тъй че е разумно Вашингтон да се ориентира към този континент. Не може да има неточност по този въпрос. За Съединени американски щати Русия е районна мощ, която ги тормози, само че не е в центъра на вниманието им. Те желаят да сложат завършек на войната в Украйна допустимо най-скоро, с цел да се изправят пред същинската опасност - Китай.
Способни ли сме ние, европейците, да потвърдим, че към момента имаме значение, че не сме просто някаква периферна туристическа дестинация?
Съмнявам се в това заради една доста съответна причина. Като французин, който е видял по какъв начин страната му - Китай за Европа през 1815 година - последователно губи своята мощност, паралелно с демографския си крах, твърдо имам вяра, че демографията е орис.
На тази основа Европа е изправена пред невиждана обстановка. Прогнозите са, че сред 2010 година и 2050 година общият брой на популацията й ще намалее с 5%, само че измежду хората на възраст сред 25 и 64 години - със 17 %. Населението на Унгария, балтийските страни, Словакия, България, Португалия, Италия и Гърция към този момент понижава, а това на Германия е в плато, преди да стартира предвидимо понижаване. Средната възраст на европейците е 42 години спрямо 38 години в Съединени американски щати. Тя се усилва приблизително с 0,2 години годишно.
Какво значи това? По-малко търсене и затова по-малък растеж; и по-малко динамични общества. В по-конкретен проект това е опасност за " европейския модел ", който се основава на нелек компромис сред обществената страна и икономическата действителност.
Застаряващите гласоподаватели дават преимущество на първото за сметка на второто. Това ще се трансформира в още по-голям проблем през идващите десетилетия, защото броят на европейците на възраст над 80 години ще се усили повече от два пъти.
Старостта значи все по-големи разноски за опазване на здравето и персонална помощ. Демографската рецесия на собствен ред ще раздра обществата ни сред хората в трудоспособна възраст и пенсионерите в условия, в които последните се радват на стандарт на живот, който първите постоянно не могат да се надяват да доближат.
Още по-остро европейците ще се борят по въпроса за имиграцията. Експертите са доста ясни в оценката си: поради слабата успеваемост на " наталистките " политики, ориентирани към увеличение на раждаемостта, няма друга опция за превъзмогване на демографския спад в Европа с изключение на имиграцията.
В днешна Европа е евфемизъм да се каже, че това решение няма да бъде посрещнато с всеобщо утвърждение. Когато неотдавна един френски министър загатна, че може да се наложи да приемем стеснен брой имигранти, с цел да се оправим с дефицита на фрагменти в някои браншове, се надигна подобен митинг, че той незабавно даде заден ход.
Обединеното кралство напусна Европейски Съюз значително, с цел да спре имиграцията даже от европейските страни. През 2015 година Германия може и да отвори границите си за повече от един милион имигранти от Близкия изток, само че това беше в отговор на изключителна филантропична обстановка.
Трудно е да си представим, че това ще се повтори по чисто стопански аргументи. Всъщност подобен нужен приток на служащи в една бързо застаряваща страна сигурно няма да може да бъде възобновен поради възхода на крайнодясната партия " Алтернатива за Германия ".
В този подтекст емиграцията от Европа е изключително нежелана. Ние губим млади, високообразовани хора, които отпътуват най-вече за Съединени американски щати, където ще имат по-добри благоприятни условия, било то в изследователския, университетския или частния бранш.
Когато пътувах в Америка, на всички места срещах европейски откриватели, хирурзи, преподаватели и бизнесмени. Беше мъчно да не изпитвам горест, че тези младежи, които нашите страни са образовали на висока цена, вместо това обогатяват Съединени американски щати.
Но обяснението им постоянно беше едно и също - по-добро финансиране, повече благоприятни условия, по-малко регулации. За страдание, застаряващите страни разполагат с по-малко пари и са склонни да обичат регулациите.
Не казвайте, че скептицизмът ми е единствено нормалното френско ридание, не мислете, че английската и френската демография не са чак толкоз неприятни (макар че и това е вярно).
Всички сигнали сочат към една обърната във вътрешността Европа. Un continent de vieux. Бъдещето на човечеството несъмнено ще бъде решено другаде.
Жерар Аро е някогашен дипломат на Франция в Съединените щати
Инфо: telegraph.co.uk
Превод: " Гласове "
